Културно-историческо наследство
Още в петото хилядолетие преди новата ера край Хисарските минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. От тогава животът в него никога не е замирал. Историята не е съхранила името му.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е., малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори. В началото на римския период, според преданията и легендите, името му било Аугуста. По-късно римският император Диоклециан, установил се тук заради лечебните минерални води, дава името си на града - Диоклецианопол.
През IV, V, VI век градът е трети по големина в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, бил ограден с крепостни стени. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Той е бил изграден по всички правила на римското градоустройство - с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация. Този древен град, защитен от крепост, прикътала зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
Богатото наследство на община Хисаря от тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичен фолклор и традиции, общуването с местното население, уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисар и Красновски минерални бани са привлекателно място за туристите от страната и чужбина.
Старинният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .
До с. Старосел през последното десетилетие бяха направени няколко археологически открития с национално и световно значение, които вече привличат туристи от цял свят. В м. "Четиньова могила" и м. "Св. Спас" бе разкрит тракийски култов комплекс-гробница на тракийския цар Ситалк и една по-малка гробница в дорийски стил, а под вр. "Кози грамади" - ловна резиденция на цар Котис.
Крепостна стена
- най-добре запазената в Европа от епохата на късната античност /IV в./. Днес тя достига височина 11 метра, а най-голямата крепостна порта “Камилите” се извисява на 13 метра. Там през 1882 г. народният писател и поет Иван Вазов, възхищавайки се на прекрасната гледка, написва стихотворението “Отечество любезно”!
Античен амфитеатър
– намира се в парк “ Момина сълза ” . Отлично запазена е полукръглата арена, сцена за представления, битки и игри през античността.Базилики
– В района на Хисаря са открити останките на 10 раннохристиянски базилики. Те са показател за значението на града като развит християнски център в Тракия. През IV – VI в. Диоклецианопол е бил важно християнско средище – седалище на епископ.Римски терми
– Локализирани са останките на три римски бани. В парк “ Момина сълза” се намира голям римски балнеолечебен комплекс, запазен почти до покрив.Римска гробница
– разположена е на около 300 м югозападно от крепостната стена в естествения парк “ Славеев дол”. Най-голямата и най-интересната от всички, открити до сега в района на Хисаря. Впечатлява с красивата си подова мозайка, наподобяваща на пъстроцветен килим.
Императорска резиденция
– разположена е също в парк “Момина сърза”. Внушителните останки на представителната сграда се извисяват на 6 м.Летният театър
- е построен в стила на античните амфитеатри. Намира се в красивия парк “Орфеев дол” и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му са изнасяли концерти професионални състави и самодейци. Артисти, певци и хумористи са създавали настроение и са носили удоволствие на многобройната публика през годините.
Вила “Петрович”
е построена от семейство Петрович през 1943 г. Подарена е на Съюза на българските писатели за творчески дом. Тук често са идвали Йордан Йовков, Дора Габе, Анна Кменова, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Любен Дилов, и много други известни български творци, написали голяма част от произведенията си в гр. Хисаря . Продължава да приема творци и туристи.Водопийните павилиони
Водопийните павилиони на изворите “Момина сълза “ и “Момина баня” придават характерен колорит на града като водолечебен център.
