ТП "Държавно горско стопанство - Хисар"

             

       ТП "Държавно горско стопанство - Хисар" носи името си от гр. Хисар, където се намира седалището му от месец май 1993 година. Районът на горско стопанство Хисар обхваща Общините Хисар и Калояново в Пловдивска област. То е правоприемник на бившето Горско стопанство Старосел и Държавно лесничейство Хисар.
       Общата площ на двете общини е 89618.1 ха. Лесистостта на двете общини е твърде различна. За община Калояново тя е 15.2%, а за община Хисар 37.2%. Общо за района на стопанството лесистостта е 28.7%
       На север граничи с ДГС Клисура и ДГС Карлово, на изток с ДЛС “Чекерица”, на юг с ДГС Пловдив, на запад с ДГС Панагюрище и ДГС Копривщица. Горите и горските площи на ДГС Хисар в по-голямата си част попадат по южните склонове на Същинска средна гора 82,3 % и отчасти 11,4 % в югозопадната част на Сърнена средна гора и само малка част 6,3 % са разкъсани и разпръснати сред работните земи на равното пловдивско поле в Горнотракийската низина.
       Релефът е твърде разнообразен по характер – от равнинен през хълмисто – ридов до ниско и среднопланински във високите части на Същинска Средна гора. Затова и наклоните са твърде разнообразни. Преобладават наклонените хълмисти терени (44,7 %), следвани от стръмните планински склонове (39,5 %).
       Най-високата точка на горското стопанство е връх “Шилигарка” – 1577 м н.в., а най-ниската - при с. Ръжево Конаре, отд. 362 – 199 м н.в. Средната надморска височина е около 600 метра. В хидроложко отношение ДГС Хисар се отличава с голяма гъстота на хидрографската мрежа (до 2 км. на 1 кв. км. площ). От изключително хидроложко значение са естествените извори, както и термалните извори край гр. Хисар, с. Красново – Красновски бани, термалните извори край с. Песнопой и др.
       Геоложкият строеж и петрографският състав на района не е особено разнообразен. Територията на стопанството попада в Средногорско – Краищидската морфоструктурна област. Характерни за района са плутоничните масиви, създадени по време на главното структурообразуване – между късната Креда и Палеогена.
       Според класификационната схема на Събев и Станев “Климатични райони на България и техния климат” – 1963 г., територията на ДГС Хисар се намира в Европейско-континенталната климатична област – Преходно-континенталната климатична подобласт и обхваща два климатични района:
       • Климатичен район на Източна Средна България ( западна част);
       • Задбалкански нископланински климатичен район;
       Според горскорастителното райониране, стопанството попада в Тракийската област – подобласт Горна Тракия. Заема два пояса със съответните подпояси в тях:
       • Т – І - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-700 м н.в.);
       • Т – ІІ - Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни
       Територията на стопанството е с широко почвено разнообразие, въпреки еднообразието в петрографския строеж. Срещат се четири основни почвени типа – канелени горски, кафяви горски, чернозем-смолници и наносни.
       Преобладават издънковите гори от зимен дъб, благун и келяв габър (52%) и изкуствено създадените култури от черен и бял бор – 3 629,3 ха (25%).
       Общата площ на горите и земите от горския фонд на територията на държавно горско стопанство Хисар е 27696.3 ха. Залесената площ е 25687.9 ха., което е 92.8%.
       По вид собственост разпределението на общата площ на горите и земите от горския фонд е: държавна 11772.0 ха. в т.ч. ДГФ 11717.9 ха. или 42.7%, възстановена на общините 10607.7 ха. или 38.3%, на юредически лица и общински организации 286.6 ха. или 1.0 %, на рел. орг. 131.3 ха. или 0.5%, временно общинска 1249.7 ха. или 4.5%
       Залесената площ от ДГФ е 10435.3 ха. или 89%.