Държавно горско стопанство Хисар
Държавно горско стопанство Хисар носи името си от гр. Хисар, където се намира седалището му от месец май 1993 година. Районът на горско стопанство Хисар обхваща Общините Хисар и Калояново в Пловдивска област. То е правоприемник на бившето Горско стопанство Старосел.
Общата площ на двете общини е 89618.1 ха. Лесистостта на двете общини е твърде различна. За община Калояново тя е 15.2%, а за община Хисар 37.2%. Общо за района на стопанството лесистостта е 28.7%
На север граничи с ДГС Клисура и ДГС Карлово, на изток с ДЛС “Чекерица”, на юг с ДГС Пловдив всички от Регионална дирекция по горите Пловдив, на запад с ДГС Панагюрище от РДГ Пазарджик и ДГС Копривщица от РДГ София. Горите и горските площи на ДГС Хисар в по-голямата си част попадат по южните склонове на Същинска средна гора 82,3 % и отчасти 11,4 % в югозопадната част на Сърнена средна гора и само малка част 6,3 % са разкъсани и разпръснати сред работните земи на равното пловдивско поле в Горнотракийската низина.
Релефът е твърде разнообразен по характер – от равнинен през хълмисто – ридов до ниско и среднопланински във високите части на Същинска Средна гора. Затова и наклоните са твърде разнообразни. Преобладават наклонените хълмисти терени (44,7 %), следвани от стръмните планински склонове (39,5 %).
Най-високата точка на горското стопанство е връх “Шилигарка” – 1577 м н.в., а най-ниската - при с. Ръжево Конаре, отд. 362 – 199 м н.в. Средната надморска височина е около 600 метра. В хидроложко отношение ДГС Хисар се отличава с голяма гъстота на хидрографската мрежа (до 2 км. на 1 кв. км. площ). От изключително хидроложко значение са естествените извори, както и термалните извори край гр. Хисар, с. Красново – Красновски бани, термалните извори край с. Песнопой и др.
Геоложкият строеж и петрографският състав на района не е особено разнообразен. Територията на стопанството попада в Средногорско – Краищидската морфоструктурна област. Характерни за района са плутоничните масиви, създадени по време на главното структурообразуване – между късната Креда и Палеогена.
Според класификационната схема на Събев и Станев “Климатични райони на България и техния климат” – 1963 г., територията на ДГС Хисар се намира в Европейско-континенталната климатична област – Преходно-континенталната климатична подобласт и обхваща два климатични района:
• Климатичен район на Източна Средна България ( западна част);
• Задбалкански нископланински климатичен район;
Според горскорастителното райониране, стопанството попада в Тракийската област – подобласт Горна Тракия. Заема два пояса със съответните подпояси в тях:
• Т – І - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-700 м н.в.);
• Т – ІІ - Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни
Територията на лесничейството е с широко почвено разнообразие, въпреки еднообразието в петрографския строеж. Срещат се четири основни почвени типа – канелени горски, кафяви горски, чернозем-смолници и наносни.
Преобладават издънковите гори от зимен дъб, благун и келяв габър (52%) и изкуствено създадените култури от черен и бял бор – 3 629,3 ха (25%).
Общата площ на горите и земите от горски фонд на територията на държавно горско стопанство Хисар е 27696.3 ха. Залесената площ е 25687.9 ха., което е 92.8%.
По вид собственост разпределението на общата площ на горите и земите от горския фонд е: държавна 11772.0 ха. в т.ч. ДГФ 11717.9 ха. или 42.7%, възстановена на общините 10607.7 ха. или 38.3%, на юредически лица и общински организации 286.6 ха. или 1.0 %, на рел. орг. 131.3 ха. или 0.5%, временно общинска 1249.7 ха. или 4.5%
Залесената площ от ДГФ е 10435.3 ха. или 89%.